"Всяка минута на гняв и злоба отнема по 60 секунди от твоето щастие!"
Бях решил да реставрирам старата ни къща на село и да я превърна в приятно място, където да прекарвам отпуските и уикендите. За целта наех един майстор-дърводелец, когото ми препоръчаха като много добър специалист. Но в резултат на поредица от нелепи случайности, първият му работен ден при мен мина доста трудно и изнервящо. Сутринта закъсня с повече от час, защото идвайки към вилата, беше спукал гума. На обяд изгоря електрическия му трион. А ето, че сега и старият му очукан пикап не искаше да запали...

Разбира се, предложих му да го закарам. Докато пътувахме към дома му, стоеше в колата до мен като скала, мълчалив и абсолютно безизразен. Когато пристигнахме пред дома му, ме покани да сляза и да се запозная със семейството му. Съгласих се и влязохме в двора му. Тясна пътека, минаваща през добре оформена градина, водеше към къщата. Вече почти бяхме стигнали до входната врата, когато той се спря до едно дърво, протегна ръце нагоре и докосна с тях клоните му. Сякаш галеше с пръсти листата, до които стигаше...

Задържа така ръцете си още няколко секунди и през това време вратата се отвори. Появиха се жена му и двете му деца. В този момент той се промени удивително! Изражението му изведнъж омекна и загорялото му от слънцето лице се озари от топла усмивка, Малките скочиха в ръцете му, той ги прегърна, а после се наведе към съпругата си и нежно и страстно я целуна...

По-късно, когато вече си тръгвах, излезе да ме изпрати до колата. Минавайки отново до онова дърво, не се сдържах и го попитах за това, което бях видял да прави при влизането ни.

- Това е моето “Дърво на проблемите”! – отвърна ми усмихнат той. - В работата ми винаги се случват разни независещи от мен, изнервящи случки. Но аз знам, че това не са проблеми на семейството, децата или съпругата ми. И не е редно да ги нося вкъщи. Затова вечер, преди да вляза у дома, аз закачам грижите и неприятностите от изминалия ден, на клоните на това дърво. А на сутринта, като излизам пак за работа, си ги вземам от там обратно... Но знаеш ли кое е най-интересното в случая? Когато си ги вземам от там на следващата сутрин, винаги установявам, че не са толкова големи и тежки, колкото са били предната вечер...

Ще си направя къщичка от обич.
Не ще използвам тухли - хоросан.
Стените й ще бъдат от надежда,
а покрива -от нощния ми блян.
Вместо врати ще сложа твоите устни,
да ме посрещат и да ме изпращат те.
Прозорци ще са ми очите ти,
с които ще гледа...м целият ти свят.
Алея ще направя към вратата.
Ще я подреждам бавно от мечти,
мечтите ми за нежните ти ласки
и за желанието в твоите очи.
В градинката ще има теменужки.
Тъй срамежливи, но и нежни са нали?
Пази ги да не ги прегази някой,
сърцето ми е там и ще боли!!!

Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.

Няколко дни заедно стимулират връзката


Любовта е това, което осмисля живота ни. Но любовта е и това, което може да ни накара да помръкнем без причина.
Тя си има своите върхови прекрасни моменти и тези, които ни карат да си зададем въпроса: „Аз влюбена ли съм?“. Най-трудно ни е да намерим отговора на подобен въпрос.



Подвеждащо е, защото обикновено този въпрос най-нахално започва да тежи между двама ни, когато инерцията на ежедневието ни повлече и когато вече сме толкова свикнали един с друг, че нямаме задръжки, скрупули и притеснения в във връзката си. Няма го вълнението, а само онова спокойствие, което, придружено с рутината на всекидневието, е склонно да ни подтикне към размисли относно стойността на връзката ни въобще.

Как да съживим връзката си? Как да усетим отново онова красиво чувство, укрилени от щастие, че сме заедно, че се обичаме и че си принадлежим?

Най-лесно може да възродите любовните трепети в отношенията си като си отделите няколко дни заедно, само за вас. Ако се уедините някъде само двамата, дори за няколко дни, това ще се отрази изключително благотворно на отношенията ви.

В това време, което ще прекарате заедно, се опознавате взаимно, научавате навиците и недостатъците си, а също откривате и тези сладки страни от характера ви, които малко хора са имали привилегията да разберат. Нон стоп прекараното време, дори за един -два дни ще ви даде ясна представа дали може да съжителствате с този човек, дали съществуват взаимни компромиси между вас и дали любовта ще съпътства дните ви.

Няколко дни заедно без допълнителни ангажименти и само за вас ще ви сближат. Ще преоткриете романтичните си чувства, ще усетите колко много държите един на друг. Най-ярко и осъзнати са усещанията, когато трябва след това да се върнете към стария си начин на живот.

Тоест, ако не живеете заедно по принцип с любимия си, а сега сте прекарали няколко дни неразделни, ще ви бъде тягостно да се разделите дори за една нощ.

Много двойки обичат да си отделят малко време поне на няколко месеца веднъж, дори да отидат някъде само за уикенда, ако не могат да си позволят по-дълго откъсване от ангажиментите.

Понякога кръговрата на работа, проблеми и ангажименти така ни увлича, че ние реално забравяме за съществуването на човека до нас. Приели сме го като част от живота си, но на дневен ред имаме по-важни въпроси, които заслужават вниманието ни. В този момент реално не се замисляме, но така, като че ли малко се отдалечаваме от любимия си човек.

Разбира се животът на почти всеки е изтъкан от ангажименти и проблеми, но не трябва да им се оставяме. Не трябва да си позволяваме те да окупират свободното време и съзнанието ни като най-значимите неща в живота.

Много по-значими са отношенията ни с любимия и е хубаво да си подаряваме малко щастие заедно един на друг, напук на всички задачи, които сме си поставили и проблеми, които ни затормозват.



Защото много по-ценни са взаимоотношенията с човека до нас. Той е този, който ще ни помогне, когато имаме нужда най-много от него и който е по-ценен от всякакви проблеми, от каквото и естество да са те.

А и приятното изкарване, няколко дни с любимия човек някъде, със сигурност ще ни се отрази благоприятно във всяко едно отношение.

Защото, за да осъзнаваме колко ценна и истинска е любовта, тя трябва постоянно да се преоткрива и изживява.

Ние се нуждаем от тях както от въздуха, който дишаме. Тяхното енергийно излъчване укрепва организма, вдъхновява духа. С малко средства е възможно да ги включваме във всекидневните си дейности, за да подобрим значително здравето си.


Когато искаме да отслабнем, трябва да се храним при синя или зелена светлина - това потиска апетита, докато при червено или жълто осветление той се засилва. За да ние е топло, колкото и смешно да звучи, можем да оцветим стените на стаята в оранжев цвят — създава атмосфера на топлина така, че дори при 12 градуса в стаята няма да мръзнем.
Ярките дрехи повишават възможностите за по-добри спортни резултати, жълтият цвят на материала, от който е изработено бюрото, засилва концентрацията на вниманието, творчеството, децата учат по-добре уроците си в стая, обзаведена с пъстри тъкани.
Цветовете заедно с въздуха са елемент от живота ни, ние сме обкръжени навсякъде и постоянно от тях. Възприемаме ги не само с очите, но и с тялото си.
Ядем цветове с пъстрите салати, с плодове и зеленчуци. И, разбира се, можем да ги изпиваме, ако „оцветим" водата, ако я налеем в шишета от цветно стъкло.
Енергията на цветовете преминава във водата - изпийте я.
И така, става дума за светлина, цветна светлина, съставена от електромагнитни трептения. Човешкото око възприема само малък отрязък от спектъра, между инфрачервения и ултравиолетовия цвят. Всичко останало е „тъмно".
Ние не мислим за тези трептения, когато се възхищаваме от огненочервения залез, цъфналата градина или синьото море. Те са просто красиви. Заслужава си да знаем физичната страна на този феномен, защото излъчването влияе положително на обмяната на веществата, дейността на хормоните и оттук върху здравето, доброто самочувствие и настроението според това, кой цвят и с кои дължини на вълните и трептенията ни влияе.
Червеното е драматичен цвят, който активизира имунната система, повишава кръвното налягане и нивото на захарите в кръвта общо подвижността на тялото.
Синьото, обратно, успокоява намалява напрежението и изливането на хормоните на стреса. Между тези две крайности е оранжевият цвят, който стимулира чувствата.
Жълтият помага за концентрация на вниманието, за творчеството.
Зеленият - емоционалното равновесие на чувствата и улеснява прецизното извършване на даден вид работа.
Тюркоазеният е охлаждащ, вдъхновяващ.
Един шарен тапет може да ни нервира, в „зелена" баня се ободряваме, сините ни чаршафи ни приспиват, жълто оцветените стъкла на очилата ни правят внимателни при шофиране.
Най-добре се контролира въздействието на чистата цветна светлина. В медицината например инфрачервеният помага за доброто кръвооросяване и за отпускане на мускулите, а синята светлина - при лечение на възпаления.
Смайващо е, но енергията на цветовете може да бъде претеглена.
Поставете теглилка върху масата, свалете часовника, защото ако той е с батерии, техните трептения ще провалят опита. Застанете до масата, поставете едната си ръка, без да притискате теглилката. Отбележете теглото на ръката, докато наблюдавате един определен цвят, например наситено оранжев. Направете същия опит и с други цветове.
Цветът, който е „най-тежък", ще ви даде повече енергия и ще бъде полезен за вас в даден момент.
Вашия силен и тежък цвят ще използвате по различен начин. Да речем, жълтият. Наредете в стаята във вази жълти цветя, стъклени жълти чаши, картини с преобладаващи жълти багри, възглавнички. В офиса - папки с жълти корици, а в облеклото ви - поне няколко допълнения в жълто. Ако не ви подхождат, носете жълто бельо или пръстен с топаз, цитрин или „Бернщайн".
За да промените климата в стаята, може да смените обикновените електрически крушки с цветни или пък да смените цвета на завесите. Но багрите могат и да потискат, да отблъскват, да предизвикват.
Червената рокля привлича погледите, но кой ли може да изтърпи дълго такова внимание. Червените възглавнички правят стаята твърде червена и там не може да се стои повече от два часа. Цветовете се избират според вкуса.
Виолетовият или люляковият стимулират жизнената й сила, творчеството, но ако не са приятни, нямат въздействие.
При цветовете винаги има малко магия.
Може би в даден момент сте отчаяни или се нуждаете от малко оптимизъм. Изберете си спонтанно един цвят, който характеризира ситуация, в която някога сте били щастливи.
Може би я виждате в синьо или съвсем в розово?
Концентрирайте се в избрания цвят - цвета на щастието, и ще се почувствате добре. За да запазите спомена, залепете кръгчета от хартия в този цвят в банята, на бюрото си, на кормилото на автомобила, на телефона. Той ще се превърне в котва, която ще ви държи закрепени към извора на силата, но все пак запазете тайната на цветното кръгче за себе си, защото при цветовете винаги има малко магия и вълшебство.

Щастието идва от шоколада По-рано за лечение на депресиите се е прилагал дори Л-триптофан - прекурсор на серотонина. Той се съдържа и в шоколада - едно обяснение защо стресирани хора нерядко посягат към него. Доказано е, че шоколадът увеличава серотониновите нива в кръвта. От друга страна, слънчевата светлина през лятото блокира разграждането на серотонина, докато през зимата, по време на кратките дни и дългите нощи, той бързо се разгражда. С всичките си отрицателни страни, тъй като съдържа въглехидрати и мазнини, шоколадът блокира разграждането на хормона в организма. Серотонинът има и друг ефект - намаляването на телесното тегло.

Обичам шоколадa :)

Изтегли своето късметче за деня :)